Повярвай на очите си

ВЛИЯНИЕ НА МИКРОБИАЛНИЯ ТОР ЕКОСИСТ

върху растежа и развитието на маслодайна роза

Микробиалният тор “Екосист”, съдържащ Bacillus subtilis, Bacillus licheniformis, Аzotobacter chroococum и Аzotobacter vinelandii беше изследван върху растежа и продуктивността на маслодайна роза (Rosa damascene Mill.) сорт “Елейна”. Приложен е както листно, така и почвено.

Установено е, увеличение на добива на цвят и количеството етерично масло за единица цвят, в резултат от прилагането на микробиалния тор.

Като модел биологичното земеделие е взаимствано от самата природа, а като философия и практика то се стреми да бъде в хармония с нея и да не я уврежда. Биопроизводството в България търпи силно развитие през последните три години, като се отчита ръст от около 100%. Прилагането на различни течни органични торове води до увеличение на биохимични и физиологични показатели и добива от растителна продукция.

Етеричномаслените и лечебни растения имат своето съществено място в нашия живот. Те са източник на редица ценни и неповторими съставки, намиращи приложение в медицината , фармацията, хранително-вкусовата и парфюмерийната промишленост. Българската маслодайна роза заема първо място в групата на етеричномаслените  култури. В нашата страна се отглеждат за промишлени цели два вида маслодайна роза – Rosa damascena Miller и Rosa alba, основно за производството  на розово масло, розов конкрет, розова вода и абсолю. Розовите продукти са в основата на редица лекарства със своето болкоуспокояващо и антисептично действие. В резултат на селекционната работа на учените от Института по розата в практиката са внедрени четири сорта маслодайна роза.

Целта на настоящата научна разработка е да се проведат изследвания за влиянието на микробиалния тор Екосист върху продуктивността на маслодайна роза (Rosa Damascena) сорт „Елейна“.

Материал и методи

Опитът е проведен през 2014 г. в розово насаждение на ИРЕМК – Казанлък. Извършено е листно и почвено третиране на насаждения от маслодайна роза сорт „Елейна“ с микробиален течен тор “Екосист”. Торът е създаден като съвместна разработка между Д. Якимов и С. Тодорова. Съдържа бактериите Bacillus subtilis, Bacillus licheniformis, Аzotobacter chroococum и Аzotobacter vinelandii. Култирирани са дълбочинно с прибавени в суспензията като кранителна среда меласа и високо протеиново брашно с чистота за хранителни цели. Основният използван щам – Bacillus subtillis TS 01, е регистриран с номер NBIMCC № 8718 в националната банка за промишлени микроорганизми за целите на патентни процедури. Щамът е с доказано по-силно действие срещу растителни патогени спрямо други щамове на същата бактерия.

Изследваният тор е приложен листно и почвенно и са отчетени добив на свеж розов цвят  и добив на етерично масло от единица цвят. Внесен е трикратно комбинирано – почвено чрез капково напояване и листно. Листното третиране е в концентрация 1,3% при разход на работния разтвор около 35 л/дка. Приложен е следният технологичен план за пръскане: първо внасяне в начало на бутонизацията – листно и почвено третиране; второ внасяне във фаза на бутонизация – листно и почвено третиране, трето внасяне във фаза начало на цъфтеж – листно и почвено третиране.

Проведените агротехнологичните мероприятия при отглеждането на маслодайна роза са стандартно прилаганите в ИРЕМК – Казанлък.

Добивът от цвят е отчетен еднократно при масов цъфтеж в 4 повторения с опитни парцелки по 20 линейни метра. Отчитането на добива от етерично масло на единица цвят е трикратно през периода края на май – начало на юни, последователно по време на начало на цъфтежа; при масов цъфтеж и в края на цъфтеж. Анализът е проведен по метода на Клевинджър – с апарат за микродестилация микродестилация. Всяко повторение е на базата на съдържанието на етерично масло в 200 гр. свеж цвят, като количеството на маслото е изразено в проценти. Опитът е изведен в 4 повторения с опитни парцелки по 20 линейни метра, като е вземана средна проба от всяко повторение.

Статистическата обработка на резултатите е извършена чрез теста t на Student. Достоверността на разликата t е отбелязана със звездички: при p ≤ 5% (*); p ≤ 1% (**); p ≤ 0,1% (***); NS – недостоверна разлика.

Резултати и обсъждане

  Продуктивността на маслодайна роза (Rosa Damascena) сорт „Елейна“ в резултат на листно и почвено третиране с микробиалния тор Екосисте отразена по отношения на добива на цвят и добива на масло от единица цвят. Отчетено по време на масов цъфтеж, добивът на свеж цвят при варианта с комбинирано торене с Екосисте 8,0 ± 0,09 кг за опитна парцелка от 20 линейни метра, при контрола 6,9 ± 0,09 кг. Достоверността на разликата между опит и контрола в случая е при най-високо ниво на значимост – p ≤ 0,1% . Увеличението на добива на цвят след третиране е с 16%.

Резултатите за добива от етерично масло за единица цвят след обработка с изследвания микробиален тор са отразени на таблица 1.

Таблица 1. Количество на етерично масло от маслодайна роза (Rosa Damascena Mill.) от единица цвят след трикратно комбинирано /почвено и лисно третиране/ с Екосист. Цветът е добит по време на масов цъфтеж; n=4

                    Показател

Вариант

Етерично масло в начало на цъфтеж, % % спр.

контр

Етрично масло при масов цъфтеж % % спр. контр Етерично масло в края на цъфтеж, % % спр. контр
контрола (вода) 0,60 ± 0,082 100% 0,70 ± 0,44 100 0,41 ± 0,019 100%
Екосист

(1,3%, v/v)

*

0,65 ± 0,057

108% **

0,80 ± 0,48

114% ***

0,60 ± 0,024

146%

Изводи

  1. Установено е, че трикратното комбинирано /почвено и листно третиране/ с Екосист (1,3%, v/v) увеличава добива на цвят с 16%.
  2. Установено е, че трикратното комбинирано /почвено и листно третиране/ с Екосист (1,3%, v/v) увеличава добива на етерично масло и при трите последователни отчитания – в начало на цъфтеж, при масов цъфтеж и в края на цъфтеж.

Литература:

  1. Каров, Ст., 2008. Наръчник по биологично земеделие, Пловдив
  2. Якимов, Д., 2013. Иновативни торове и препарати с естествен произход-алтернатива в биологичното и конвенционалното земеделие, Висше училище по агробизнес и развитие на регионите-Пловдив, изд. “Талант”, с. 19
  3. Влахова, В., Вл. Попов, 2013. Влияние на биоторовете върху съдържанието на витамин С в плодовете от пипер (Capsicum annuum L.), отгледан в условията на биологично земеделие. Ново Знание, №1, С. 126-129
  4. Vlahova V., Zl. Zlatev Hr. Boteva, 2011. Study on the impact of biofertilizers on the leag gas-exchange of peper (Capsicum annuum L.) cultivated under the conditions of organic agriculture. Journal of International Scienctific Publications; Ecology&Safety, Vol. 5, part 2, pp. 214-223.
  5. Енчев, Ст, 2013. Влияние на някои листни торове върху стопанските качества на салатно цвекло. Растениевъдни науки, №50, с. 37-39
  6. Ковачева, Н., 2010. Нов хибрид маслодайна роза
  7. Николов, 1941. Розата като лекарство
  8. Астаджов, Н., 1978. Нов сорт Казанлъшка маслодайна роза „Искра”, Растениевъдни науки №8, pp. 59-63
  9. Staikov V., 1971. Some oil-bearing species of the genus rosa. Comptes rendus de academie sciences agricoles Вulgarie, №2, 199-201
  10. Цветков, Р., 1984. Резултати от изпитването на перспективни мутанти от Казанлъшка маслодайна роза. Сборник “Нучна сесия – съвещание”, 28-29юни, Казанлък.
  11. Тодорова, С., 2009. Получаване на препарат с антибиотично действие от Bacillus subtilis ТS 01, Дисертация, 155 стр.

Автори:

Веселина Баджелова*, Maриан Пашев **,

Димитър Якимов ***, Севдалина Тодорова ****

* Институт по розата и етеричномаслените култури – Казанлък

** Институт по планинско земеделие и животновъдство – Троян,

филиал Дряново

*** Висше училище по агробизнес и развитие на регионитe – Пловдив

**** Русенски университет “Ангел Кънчев”, филиал Разград






Контакти