Повярвай на очите си

Генотипна реакция на кръмно цвекло към органично торене

РЕЗЮМЕ

Кръмно цвекло Кръмното цвекло е традиционен източник на свеж фураж и използването на органични торове увеличава възможностите на екологичното производство. В настоящото изследване е проучен ефектът от листно третиране с комплекс от органични торове – 0.5% Сектор Екосист + 0.7% Аминобест в доза 200 ml/da върху продуктивността и съдържанието на сухи вещества на хибриди полузахарно цвекло и техни родителски компоненти. Изпитването е проведено през 2014-2015 г., обхваща сезони с различни агроклиматични условия и продължителност на вегетацията. Най-силен е ефектът от органичното торене върху добива кореноплоди при кръмните произходи цвекло в условията на воден дефицит през 2015 г. Прилагането на изпитвания комплекс от органични торове е препоръчително за интензивно производство на цвекло за фураж.

УВОД

Кръмното цвекло (Beta vulgaris var. crassa) се отглежда за производство на сочен фураж. Продуктивният му потенциал е по-голям от която и да е фуражна култура. Включването му в дажбата на животните подобрява балансираното им хранене. Кореноплодите са лесно смилаем фураж и се възприемат с охота, както от едрия рогат добитък, така и от свине, овце и коне (Тодоров и др., 1995). Сухото вещество в кореноплодите на кръмните цвекла е съставено от безазотни екстрактни вещества, 1.3 % протеин, 0.1% масла, 0.9% целулоза и 0.9% пепелни вещества, суров протеин, сурови мазнини и влакнини, метионин, цистин, триптофан, калций, фосфор и др.(DAF, 1998).

В момента листното торене се прилага широко в схемите на интензивното земеделие, чрез него хранителните вещества се доставят на растенията много по-бързо в сравнение с почвеното торене. Използването на биологично активни вещества и биопрепарати в растениевъдството е алтернатива на минералното торене и третирането с пестициди, чиито високи дози нарушават екологичното равновесие в агроценозите (Wu et al., 2004; Alves et al., 2009). Органичното земеделие в Европа се развива много динамично поради нарастващия интерес от страна на земеделските производители и увеличеното потребление на екологично чисти храни. (Nieberg and Offermann, 2008) Биопроизводството в България също търпи силно развитие през последните години, отчита се ръст от около 100% (Якимов, 2013).

Редица автори са проучвали въздействието на природни биологично активни вещества, биоторове и биопестициди (Иванова и др., 2013; Enchev and Kikindonov, 2015). Различни биопрапарати са изпитани върху захарно, кръмно и салатно цвекло (Енчев, 2012; Енчев, 2013; Hashemi et al., 2013). Установено е подобряване на растежа, физиологичния статус, продуктивността и устойчивостта на културите в условия на стрес, породен от биотични и абиотични фактори. Прилагането на различни органични торове води до увеличение на биохимичните и физиологични показатели и добива на растителна продукция (Vlahova et al., 2011). Счита се, че използването на биопрепарати е необходимо като нов подход в растителната защита (Ujvary, 2002).

Целта на настоящата научна разработка е да се проведат изследвания върху генотипната реакция на сортове и хибриди кръмно цвекло на органично торене.

МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ

Изследването е проведено през периода 2014-2015 година в опитното поле на Земеделски институт град Шумен. Полските опити са заложени по метода на дългите парцели в четири повторения, с големина на реколтната парцела 10.8 m2 , върху карбонатен чернозем със слабо алкална реакция на почвения разтвор. Сеитбата е извършена ръчно на 70 cm междуредово разстояние (10000 р-я/da) на 20.04 през двете години. Вариантите са третирани с органични торове еднократно във фаза формиране на листна розетка (8-10 същински лист), с гръбна пръскачка и работен разтвор от 25 l/da. Реколтирането е ръчно – през третата десетдневка на септември. Съдържанието на сухо вещество на изпитваните произходи е определено рефрактометрично в химико- технологичната лаборатория на Земеделски институт Шумен.

Изпитвани варианти:

  1. Третирани с комплекс от органични торове: Арбанасиекосист – съдържа няколко щама на Bacillus subtilis, както и бактериите Bacillus licheniformis, Аzotobacter chroococum и Аzotobacter vinelandii – в доза 200 ml/da Аминобест – със сухо вещество: 9,5-12,5%; pH 9,0-13; 1,65% хуминови съединения; 4,02% Аминокиселини; Общ азот: 0,4-0,75%; Микро- и макроелементи: Фосфор: 0,1-0,25%; Калий: 0,55-0,7%; Натрий: 0,2-0,37; Калций: 0,001-0,003%; Магнезий: 0,009-0,013%; Мед: 0,002-0,003%; Цинк: 0,0003-0,0006%; Манган: 0,0005-0,0009%; Желязо: 0,001-0,003%; Тежки метали в %: Ni<0.0005; Cd<0.00003; Hg<0.000005; Cr<0.00003; b<0.0005 – в доза 200 ml/da
  2. Без листно торене (контрола). Изследвани са добив кореноплоди, съдържание на сухо вещество, добив на сухо вещество от единица площ. Получените данни са подложени на дисперсионен анализ (Лидански, 1988).

РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ

Агрометеорологичните условия през двете години на изпитването са неблагоприятни за развитието на цвеклото. Данните в Таблица 1 показват почти двукратно надвишаващи нормата вегетационни валежи през 2014 г. Нещо повече, през месеците май и септември са паднали рекордни количества. Извънредното овлажняване на почвата след сеитбата предопределя и известен отрицателен за развитието на цвеклото ефект на мощния екран от приложения почвен хербицид. Всичко това неминуемо влошава активното натрупване на биомаса и се отразява негативно върху общия добив от изпитваните произходи.

Tаблица 1: Метеорологични показатели за региона на Земеделски институт- Шумен през 2014-2015 г.
Таблица 1

В добива кореноплоди през влажната 2014 г. не е отчетен положителен ефект от третирането с комплекса от органични торове (Таблица 2). Дори средната за всички третирани варианти стойност на добива (5293 kg.da-1) е по-ниска от тази на нетретираните с листни торо- ве (5466 kg.da-1). Единствено диплоидният полузахарен хибрид МS142 х 805 реагира до известна степен положително на листното торене – добивът кореноплоди от третирания вариант е с 569 kg по-висок от този на варианта, при който не е прилагано органично торене.

Прилагането на комбинацията от органични торове не се отразява съществено на съдържанието на сухо вещество в изпитваните през 2014 година произходи цвекло. Закономерна е липсата на съществени различия и в добива на сухо вещество от третираните и контролните варианти.

Tаблица 2: Стопански качества на произходи кръмно цвекло и техни полузахарни хибриди, третирани с листни органични торове, 2014 г. 

Таблица 2

Данните от реколтната 2014 г. налагат извода, че приложението на комбинацията от органични торове Сектро Екосист и Аминобест в години с наднормени вегетационни валежи няма положителен ефект върху продуктивността на фуражното цвекло.

Климатичните условия през втората година на изпитването са неблагоприятни за развитието на цвеклото – за разлика от предходната година, през 2015 г. Вегетационните валежи са крайно недостатъчни за нормалното развитие на културата. Нещо повече, в най-критичните за натрупването на биомаса месеци (юни- август) валежите са оскъдни, при повишени среднодневни температури. При тези условия са регистрирани и рекордно ниски добиви от изпитваните произходи кръмно и полузахарно цвекло. През реколтната 2015 г. е отчетен значително по-висок добив кореноплоди от всички третирани с органични торове произходи кръмно цвекло (диплоидни и тетраплоидни) в сравнение с добива от съответните контролни (нетретирани) варианти (Таблица 3). Същото важи и за някои полузахарни хибриди в изпитването – МS142 х 805 и МS142 х SKG. Средната стойност на добива кореноплоди от изпитаните третирани с органични торове варианти значително превишава средната стойност на контролните варианти. Най-силна е реакцията към органично торене при кръмните произходи М802 (2x), SKR (4x) и SKG(4x). А от полузахарните хибриди чувствително по-висок добив кореноплоди формират третираните варианти МS142 х 805 (2x) и МS124 х SKG (3x). Липсват съществени различия в съдържанието на сухо вещество между торените с органични торове варианти и нетретираните варианти (с изключение на доказано по-ниските стойности на показателя при третираните полузахарни хибриди МS222 х 802 (2x) и МS0213 х SKG (3x). По-високите, или по-ниски стойности на показателя са по-скоро следствие от добре известната отрицателна корелативна връзка между добива и съдържанието на сухо вещество в кореноплодите, и от наследяването на по-високото съдържание на сухо вещество от захарния родител в кореноплодите на полузахарните хибриди цвекло.

Таблица 3: Стопански качества на произходи кръмно цвекло и техни полузахарни хибриди, третирани с листни органични торове, 2015 г. 

Таблица 3

В условията на воден дефицит през вегетацията изпитваните генотипове реагират по различен начин на третирането с комплекса от органични торове. Най-добре изразено е нарастването на добива сухо вещество при третираните кръмни произходи – с доказано превишение спрямо добива на съответните контролни варианти.

Изключение е М 805, при който органичното торене не дава ефект. По-висок добив на сухо вещество е отчетен и при някои третирани полузахарни хибриди (MS142 x 805, MS66 x SKR, MS124 x SKG), най-вече поради положителния ефект от органичното торене върху продуктивността на тези хибриди.

ИЗВОДИ

Третирането с комплекс от органичните торове Сектор Екосист и Аминобест води до повишаване на добива на кореноплоди и на сухо вещество от единица площ от изпитаните кръмни произходи в условия на засушаване през вегетацията. При преовлажнена почва в следствие на наднормени количества на вегетационните валежи прилагането на листно торене с тази комбинация от органични торове е неефективно.

ЛИТЕРАТУРА

  1. Енчев С. Проучване на влиянието на някои листни торове върху продуктивните качества на кръмно цвекло. Селско
  2. Енчев С. Влияние на някои листи торове върху стопанските качества на салатно цвекло. Plant Sciences, 2013, 50, (6): 37-39
  3. Иванова М., Илиева Т., Якимов Д. Биологично земеделие. Абагар. В. Търново, 2013; 188 стр.
  4. Лидански Т. Статистически методи в биологията и селското стопанство, Земиздат, София, 1988, 231-270.
  5. Тодоров Н. Маринов Б, Алексиев А. Основи на храненето. София, Агропрогрес, 1995: 332-334.
  6. , Агропрогрес, 1995: 332-334. 6. Якимов Д. Иновативни торове и препарати с естествен произход- алтернатива в биологичното и конвенционалното земеделие, Висше училище по агробизнес и развитие на регионите-Пловдив, изд. “Талант”, 2013, с. 19
  7. Alves S., Santos D., Silva J., Medeiros J, Cavalcante L., Dantas T. Nutritional status of sweet pepper cultivated in soils treated with different types of biofertilizer. Acta Scientiarum. Agronomy, 2009, vol. 31, n. 4, p. 661-665 8. DAF (Department of Agriculture and Food). Root, fodder, crop, pulse and oilseed varietetes. Irish recommended list. Government Stationary Office, Dublin, 1998, 17 pp.
  8. DAF (Department of Agriculture and Food). Root, fodder, crop, pulse and oilseed varietetes. Irish recommended list. Government Stationary Office, Dublin, 1998, 17 pp.
  9. Enchev S., Kikindonov G. Influence of mineral nitrogen and organic fertilization on the productivity of grain sorghum. Agrucultural science and technology, 2015, 7, No 4, pp 441-443
  10. Gholamreza Hashemi, Amin Farnia, Mehrdad Rahnamaeian, Morad Shaban, Effect of Different Biofertilizers and Irrigation Closed Time on Some Agronomic Characteristics of Sugar Beet (Beta Vulgaris L.) Int. J. Adv. Biol. Biom. Res, 2014, 2 (8), 2375-2380
  11. Nieberg H., Offermann F. Financial success of organic farms in Germany, Cultivating the future based on science. Volume 2: Livestock, socioeconomy and cross disciplinary research in organic agriculture. Proceedings of the Ssecond Research (ISOFAR), held at the 16th IFOAM Organic Conference in Cooperation with IFOAM and the Conzorcio ModenaBio in Modena, Italy, 18-20 June, 2008, pp. 312-315, 4 ref.
  12. Ujvary I. Transforming natural products into natural pesticides. Experience and expectalions. Phytoparasitica, 2002 30, 5, 439-442.
  13. Vlahova V., Zlatev Zl., Boteva Hr. Study on the impact of biofertilizers on the leag gas-exchange of peper (Capsicum annuum L.) cultivated under the conditions of organic agriculture. Journal of International Scienctific Publications; Ecology&Safety, 2011, vol. 5, part 2, pp. 214-223.
  14. Wu S., Cao Z., Li Z., Cheung K., Wong M. 2004 Effects of biofertilizer containing N-fixer, P-and K-solubilizers and AM fungi on maize growth: a greenhouse trial. Elsevier B. V. Geoderma, 2004, 125, pp. 155-166.





Контакти